Текето „Ак Язъл Баба - Св. Атанас“ - художествен паметник на културата от местно значение.
Двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Ак Язълъ баба и неговият християнски двойник Св. Атанас е един от малко познатите, но изключително интересни архитектурни паметници със силен религиозен и културен смисъл.
Текето край с. Оброчище е тайнствено и магнетично място, за което се вярва, че е заредено с божествена енергия. Местността, известна през античността като „Герания”, е разположена сред живописна долина и истинска джунгла от растителност. Името на селото идва от „оброк“, тоест обричане, клетва, дан към боговете. Оброчището е свещено място за ритуали, жертвоприношения и общуване с Бога.
Текето е изградено през XVI век и е представлявало голям култов комплекс, уникален молитвен дом и енергиен център, посветен на мюсюлманския светия Ак Язъл Баба. Комплексът се състои от две части, тюрбе – мавзолей и имарет магерница.

Тюрбето на Ак Язъл Баба е една от четирите уникални средновековни гробници на мюсюлмански светци, запазени до днес, по нашите земи, в относително добро състояние. Мюсюлманският светец Ак Язъл Баба е бил водач на орден, свързан със странстващите мюсюлмани – дервиши. Вярвало се е , че той е достигнал най-висшата степен в мистичното познания (хакикат) и бил дълбоко почитан като съвършен човек. Съществува вярване, според което молбите на неговия гроб запазвали здравето и лекували различни болест.
(На пръв поглед бихме се усъмнили. Обаче, след като чухме историята от местен жител, който редовно посещавал мястото, с молба да бъде заключван и оставян насаме в тюрбето за уединения и изцеление. Сподели с нас, че това много ѝ помагало. Сигурно се досещате, че говоря за жена, ще добавя на средна възраст, собственик на хотели по Северното Черноморие)
Тюрбето, което е запазено изцяло, представлява солидна седемстенна постройка, висока около 12м. Забележително е, че всички сгради, дори коминът на магерницата и беседката край тях, са във формата на идеален седмоъгълник. Енергията на текето се отключва и насочва именно от силата на 7-иците в каменната сграда. От прастари времена се счита, че седем е числото на Бога, защото е свързано със сътворението и е свещено според всички религиозни вярвания. Тюрбето е изградено от дялани правоъгълни блокови. Таванът е куполообразен и изписан с геометрични и стилизирани растителни орнаменти в източен стил. В средата на тюрбето е гробът на мюсюлманския светия Ак Ядъл Баба покрит със зелено сукно. Около него са били вещите на светеца, а сега даровете на поклонниците. Тук има олтар и място за палене на свещи, каквито са характерни за изповядващите алевизма – неортодоксално течение в исляма. Ако се съди по невероятните размери на гроба, – 4,45 м дължина и 2,10 м ширина – Ак Язълъ е бил истински исполин!
Най-удивителното на това светилище е, че то се почита и от мюсюлмани, и от християни. Казълбашите вярвали, че в гигантския гроб почива Ак Язълъ баба, православните били категорични, че там лежи Св. Атанас. И едните, и другите смятали светията за закрилник на домашните животни. И едните, и другите били убедени, че приживе светецът е бил красив гигант, който лично е пазел селото от зли хора и духове.
През втората половина на XIX век, текето започва да се посещава и от местните християни, които почитат Св. Атанас и вярват, че някога тук е имало стар християнски манастир.
Сред местното християнско население е запазена легенда, според която в гробницата е погребан млад мъж на име Атанас. Той бил влюбен в девойка мюсюлманка. Съзнавайки невъзможността на любовта си, той се самоубил или бил убит от близките ѝ. И днес, на празниците посветени на Св. Атанас (18 Януари и 2 май) в текето се прави курбан и се организират различни прояви, включително фестивали.
Северно от тюрбето се намират руините на имарета, където са отсядали поклонниците. От него са запазени само стените на около 5 метра височина. Той има формата на правилен седмоъгълник. В него са влизали от юг през обширно правоъгълна предверие, което е построено вторично. В северната част на имарета, в ъгъла, образуван от две стени се намира голямо огнище с висок седмостенен комин. В средата на имарета е имало шадраван.
За първи път това място се споменава в турски летопис от 1676 г. като Такиеджик. Преди 1942 г. селото се казвало Теке заради турския манастир (теке) със стаи за дервиши, който се намирал в южния му край.