Това е едно дълго пътуване по безкрайната и необятна морска шир
Начало от пирамида № 2, която отбелязва граничната точка между България и Румъния при Черно море, като постепенно слизаме надолу по каменистия бряг до красиво издадения в морето нос Калиакра – символът на северното Черноморие.
А защо Камино, ще попитате вие?
Защото Камино значи пътуване, маршрут, който се изминава пеша и изминаването на пътя носи удовлетворение, пречистване на душата и презареждане за по-добро начало.
И така, вдъхновени от красотата на българското Черноморие, тази години сме си поставили за цел да ви заведем по местата, които остават неоткрити и не посетени от масовия турист. Ще извървим заедно пътят на каминото, пътят по който не спираш да се любуваш на необятната морска шир, на събуждащата се природа през пролетта, на суровите скалисти брегове, езера, блата, феноменални морски гледки, които пленяват и оставят незабравими спомени у вас пътнико свиден, пътнико млад .. Места, които можеш да видиш само с нас пътнико благ.

Започваме от север на юг да описваме и представяме местата, по които ще минем, ще спрем и ще проучим.
Еко пътека на защитена местност „Дуранкулашко езеро“
Археологически комплекс – Селищна могила „Големият остров“ наречено още Добруджанската Троя.
Възможност да се потопим в богатото разнообразие на региона и да се усети духа на древната история на нашите предшественици, населявали „Големият остров“.
Дуранкулашкото езеро е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип. Състои се от множество сладководни извори на дъното.
Езерото се намира на миграционния път Via Pontica в близост до делтата на Дунав. Растенията на защитената местност – около 2/3 от територията на езерото е обрасла с водолюбива растителност.


Тяхната хронология започва от времето на късния неолит, продължава през енеолита, бронзовата и желязната епоха с завършва са края на Първото българско царство, или това е 5300 г. пр. Хр. до XI век сл. Хр. Археологическия комплекс е популярен с най-старата каменна архитектура в Континентална Европа, с най-големия в света праисторически некропол от новокаменната и каменно-медната епоха и храмът на Великата богиня-майка Кибела.
Античен храм на тракийската Велика богиня-майка Кибела края на IV – I век пр. Христа.

Храмът е изграден в карстова пещера в началото на елинистичната епоха. Във вътрешността му са изсечени култова площадка, кладенец за обредно пречистване и оброчни ниши за дарове, които са задължителен елемент от култа към Кибела. По време на разкопките е открита оброчна плоча.
Село Дуранкулак и Дуранкулашкия бунт от 1900г.

На 1 Юни 1900г. селяните от Дуранкулак и околните села се събират на бунт срещу въведения данък десятък от правителството на тогавашна България. Причината не е достатъчно изяснена каква е била причината за начало на бунта, но се счита, вероятно е била стрелбата по един от офицерите. В бунтовете участват около 1800 селяни от Дуранкулак, Шабла и околните села. Бунтовете скоро били потушени с много кръв от армията и полицията. Борбата срещу десятъка и по-късната отмяна способства за популяризиране на БЗНС – Български земеделски народен съюз.
Село Дуранкулак е крайната североизточна населена точка в България, на 5 км южно от границата с Румъния и на 2 км от морския бряг. Името му произлиза от турски и означава “стоящото ухо”, заради приликата с формата на Дуранкулашкото езеро. Разположено на км югоизточно от Дуранкулак, и разделено от морето с пясъчна коса се намира защитената местност Дуранкулашкото езеро. Познато още като Орловото (Карталийското) езеро или “блатото”, както го наричат местните, то не е много дълбоко и е повече от два пъти по-дълго, отколкото широко.

Нос Шабла – най-източната точка на България

Нос Шабла – най-източната точка на България! Мястото, където първите слънчеви лъчи огряват земята ни. Това е Великият изток на България! Ако денят не започне на нос Шабла, то няма да започне и на никоя друга точка в Родина ни ..
Слънцето на Великия изток, символ на живителната светлина, универсалния символ на Бог, мъжкото начало във Вселената.

Интересни факти и детайли около фарът на Шабла:
Това е най-високият и най-стар фар по Черноморието – 32 метра.
Отбелязва най-източната точка на България.
Навигира корабите и предпазва от удар с подводен риф, както и потъване в плитчините между нос Шабла и село Тюленово.
Още през V век тук е поддържана „огнева стража“.
Заливът на юг от Фара се нарича “Kapoh Limen” и е бил най-важното транзитно пристанище през античността.
В строителството са участвали и български майстори, тъй като на северозападната страна има изобразен лъв, изправен на задните си крака. Висок само 30 см, лъвът не е лесно да бъде забелязани и поради тази причина е останал и незабелязан от турските власти.
Фарът е официално открит през 27 Юли 1856г, прочутата тугра (монограм) на султан Абдул Междит вградена в караулката на фара, управлявал Османската империя от 1839г. до 1861г., свидетелства за голямото значение, което Портата е отдавала на този величествен фар. Преводът на надписа на турски гласи: „Високопоставеният по пътя на Мохамед Абдул Меджид“.
Интерес представлява гръмоотводът оформен като полумесец със звезда, чийто горен лъч е издължен и позлатен накрая.
До фарът има останки от древно антично селище съществувало от V век пр. Хр.

Това е известното Карийско пристанище – Portus Caria / Caron Limen. По онова време пристанището е имало военно охранителни функции – наблюдение и контрол на сухопътния и морски трафик по пътят към Европа, към делтата на Дунава и пътят към Европа.
Античното селище Кария се предполага, че е разрушено от нахлуващите през V век хунски нашественици.
Шабленско езеро и Шабленска тузла
В района на Шабла – Тюленово в края на 50-те години на 20 век са прокарани много сондажи за търсене проучване и добив на нефт, много от които разкриват термоминерални води от различни водоносни хоризонти.
Интересен обект като балнео и спа дестинация е Шабленската тузла, разположена на около 6,0 km източно от гр. Шабла. Езерото е с площ около 250 дка. То е изцяло отделено от Черно море с пясъчна коса, широка около 100 m. Представлява солено езеро – лагуна, формирано основно от просмукването на солени морски води под пясъчните дюни, които го отделят от морето, както и от подземни води от сарматския водоносен хоризонт. Средната му дълбочина е около 0,6 m. Неговите запаси от лечебна кал възлизат на около 200 000 тона.
Еко пътека „Тюленово“ – Тюленово, Камен бряг, Яйлата

Тюленово е мястото известно с неповторима природа, уникалния си бряг и пещери, чист въздух, прозрачна морска вода, гмуркане до подводни пещери, скално катерене, риболов…
На 31.05.1951 г. тук е открито първото нефтено находище в България.

Камен бряг характерно с множеството си пещери и скалисти заливчета, обградени от каменни блокове и зеленина. Местност с притегателна първична красота и романтика.


Археологически резерват „Яйлата“
Съчетала в едно крепостни руини и девствена природа. Тук се намира пещерен „град“ от над 100 пещерни жилища. Разположени на няколко нива в скалните тераси, използвани в продължение на хилядолетия. Намерените каменни оръдия свидетелстват за заселване от V в. пр. Хр. Впоследствие пещерните жилища са обитавани от траките. Последните сведения за тяхното използване са от късното средновековие, вероятно от монаси. От античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници вкопани в скалния масив. Добре запазена и частично реновирана е византийска крепост от времето на император Анастасий, от V / VI век от н.е. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на част от тях личат прабългарски знаци – кръстове и каменни колони.
Скалната църква „Св. св. Константин и Елена“ се намира в западния дял на археологическия резерват. Помещава се в пещера с три отделения, последното с отдушник. По стените им са изсечени многобройни кръстове и рунически знаци. Използвана е като църква през ранното средновековие.

Яйлата – Тук се намират праисторически пещерни жилища, тракийски гробници, антични винарни, светилище, жертвени камъни, некрополи, крепостна стена, средновековни полузаличени надписи, каменни икони и издълбани по пещерните стени кръстове.

Винарната в Яйлата
Късно антична винарна е проучена в района на Яйлата датираща от IV – VI век. Представлява каменно корито с изгладено дъно, покрито с розов хорасан. Траките са произвеждали вино от II век пр. Хр. Отглеждането на лозя и винопроизводство получават нов тласък с разрастването на Римската империя. Важно значение имало и достъпът до близки пазари и възможност за транспорт на виното по море.
Камен бряг и двукамерни гробници.

Нос Калиакра – един от символите на българското Черноморие

Нос Калиакра представлява удължен и стесняващ се скалист полуостров, вдаден на около 2 км навътре в морето. Това е едно от най-атрактивните за туристите място по Черноморието заради богатата история, запазената природа и красивите панорамни гледки.
Склоновете на нос Калиакра се спускат на 60-70 м височина направо във водата. Вълните са издълбали в подножието им пещери и арки, които могат да се достигнат само откъм морето. В миналото тези пещери-тунели били свързани с крепостта и през тях се товарели и разтоварвали кораби.

Първите сведения за населението на носа са от ІV в. пр.н.е., когато районът е населен от тракийското племе тиризи, вероятно заради това първоначалното име на носа е било Тиризис. По-късно крепостната стена, започната от тракийското племе, била възстановена и била издигната още една укрепителна линия. Селището се състояло от две части – вътрешен и външен град.

В процеса на археологическите разкопки са открити също и няколко средновековни църкви.

Нос Каликра и плаж Болата на изгрев слънце.


Комплекс Русалка – природен резерват „Птичия залив“
(известен още като Таук лиман и Наневска тузла)
Създадено през 1968 година, по френския модел на „Клуб Медитеранее“.

Курортът е известен с екзотичната хубост на своята крайбрежната ивица. Изключително красиво насеченият скалист бряг, малките закътани пясъчни ивици, вековните дъбове и други растителни видове привличащи милиони представители на пернатия свят, които превръщат „птичия залив“ в оазис на недокоснатата от векове природа.

Каварна и отсечената скала при нос Чиракман

Следите от човешка дейност в района на Каварна датират от ІІІ хил. пр.Хр. Гръцки заселници от Месемврия (днешен Несебър) образуват колонията Бизоне в района през V в. пр.Хр. Днес на нос Чиракман, който е на 3 км южно от Каварна, се намират останките от крепостна стена, строена през ІV в. н.е. на античния град Бизоне. Крепостта се простира на дължина 250 метра като част от укрепителната система на град Бизоне. Нейната архитектура сочи, че античният град е бил един от най-сериозно укрепените градове по западния бряг на Черно море през късно-античната епоха.
За съжаление обаче голямото земетресение през втората половина на I век пр. н. е. унищожава античния град Бизоне, който бива погълнат от морето. Предната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея жертви на природното бедствия стават богатите жители на града.
Един впечатляващ факт за историята на нос Чиракман
е, че там са намерени над 70 различни вида монети, а на съседното възвишение е
открито голямо златно съкровище, изработено в град Бизоне в края на IV
в. пр. Хр. Открити са златен венец и
златен съд, върху който е имало изображение на колесници с по три коня и златна
статуетка с лъв. Всичко това доказва, че Бизоне и Чиракман са населявани от
богати тракийски аристократи, които са оставили част от своите внушителни
накити в целия район на Каварна. Една от най-интересните находки, открити на
Чиракман, е изработена от кост и представлява орел, който е сграбчил в ноктите
си красив лебед.
През Античността и
Средновековието градът е важен икономически и културен център. През XIV в.
Карвуна (Каварна) и близкият град Калиакра са главните градове на Карвунското
княжество. След XV в. средновековният град Карвуна получава името Каварна.