Древни светилища, скални църкви и комплекси
Пещери и водопади
Двудневна програма с тръгване в петък веднага след края на работния ден
Турците я наричат Йълдъз – Звездната планина, ние пък Странджа. Или накратко, намира се там, където морето среща планината.
През годините Странджа е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод „Червена планина“), Парория. Чува ли ли сте за Парорийските манастири? Какво знаете за тях?
Общата площ на планината е около 10 000 km², от които на българска територия са около 35%, а на турска – 65%. От българска страна най-висок връх е Градище – 709м., а от турска Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 m в частта Карамустафа баир.
Нашата програма сме нарекли на кратко Звездната Странджа.
Или да обобщя, това е най-доброто, което може да видите от Турската Странджа, в две части – кратка и дълга програма. Кратката се изпълнява в рамките на два дена, а дългата в три, като и двете програми включват различни места и обекти за посещение, защото хубавите неща трябва да се гледат бавно, хубавите неща в живота трябва да случват бавно и човек трябва да има време да се наслади на всичко по пътя му. Та затова, ако искате да видите всичко от Звездната Странджа ще трябва да го направите с почивки, на два пъти.
И така скъпи пътешественици! Какво сме избрали за Вас по пътя на Звездната Странджа, вижте и прочете сами!
Звездната Странджа – първа част
Визе – Бузас и Бизия по време на тракийското Одринско царство – 5 век пр. Христа.
Църквата „Малката Света София“ – построена около 550 г. след Христа по времето на Юстиниан I
Крепостните стени и наблюдателната кула във Визе
Амфитеатърът на Визе – наскоро открит, единственият и най-голям за района в Източна Тракия.
Синанкой – античното и средновековно селище-крепост Проват (Проватон).
Киркларери – българският Лозенград. Градът на виното и лозята.
На морето, град Салмидесос / Мидия / Kiyikoy – от траките, през скалния манастир „Св. Никола“, та до наши дни.
Плажната ивица и скалите, пясъчната коса като тази в Синеморец. Разходка из старите Странджанки къщи и по чаша вино на брега на морето!
Салмидесос – античен град от времето на царуването в града на прочутия финикийски цар на Тракия Финей. Градът е основан след сключване на примирие между финикийците и местните автохтонни траки от племето Асти. Поради тази причина името на новия крайбрежен град има трако-финикийски лингвистичен произход. Салам (shalam) на финикийски означава „мир“, а деса на тракийски – божество, като името на града се превежда като „мир от бога“, „божествен мир“.
Мидия – основана в Античността от гръцки колонисти под името Салмидес.
Мидия на турски Къйъкой, градът на морето, заобиколен от реките Казан дере и Пабуч дере, вливащи се в морето, предлагащ прясна риба и разходка с лодка по меандрите на Пабуч дере.
Скален манастир „Свети Никола“ от времето на зората на Християнството по тези земи. Манастирът е бил създаден през 5-6 век, издялан направо в скалите.
Построен е през времето на император Юстиниан (VІ в), в зората на християнството.
В притвора му има погребална камера, където са били гробовете на монаси. Запазена е и частта с аязмото, около което е изградена ранно християнска кръщелня – баптистерий.
Запазени са скалните релефи и цялата орнаментика, характерна за Ранна Византия. Представено е и дървото на живота, изработено в стилизиран стил, характерен за периода 5-6 в.
В манастира е запазен и синтрона, в който са сядали висшестоящи фигури от духовенството – епископи и архиепископи. В централната част на синтрона има улей, по който се е стичало миро. Според друго предположение там се е освещавала вода, а пред самия синтрон е имало олтарна маса.
В предната част на манастира се намира църквата, с преграда в абсидата и притвор. А в задната част са монашеските килии. Предполага се, че едната е магерница – част от кухнята в манастирския комплекс.
Първоначално светата обител е била изградена на три нива направо в скалата, след което в продължение на стотици години е доизграждана със строителни материали. Манастирът е функционирал чак до началото на 19 в.
Визе – малката „Света София“, крепостта и амфитеатъра.
Познато като Бузас и Бизия по време на тракийското Одринско царство – 5 век пр. Христа. По-късно по време на Елинистичния период носи същото име.
Град Бизия е столица на Одринското царство от около 12 в. пр.н.е. до падането му под Римска власт през 45г. от н.е. В Бизия живеят жители от различен произход, основно траки и гърци преселници по време на Елинистичния период. Първите данни за Християнството по тези места са от 2 – 4 век., когато в града е имало мъченици. След 313 г. след като Християнството става равноправна религия в Римската империя, в Бизия са изградени няколко главни църкви и градът е изпълнявал ролята на митрополия и през следващите векове.
През 395 г. Бизия е съставна част от създадената Източна Римска империя или Византия. През 6 век, когато започват преселванията на славяни на Балканския полуостров, земите на източна Тракия също са заселени от тях. През 10 – 14 век населението вече е смесено, като в изворите на византийските хронисти се съобщава и за българи, и за гърци, наричани ромеи.
В края на лятото на 927 г. българският владетел Петър (син на цар Симеон), навлиза в източна Тракия и опустошава град Виза и други крепости и села по пътя си.
Бизия пада под османска власт през 1388 г., а в следващите векове е основен пътен възел с Цариград.
Църквата „Малката Света София“ – построена около 550 г. след Христа по времето на Юстиниан I
по план на базиликата. „Света София“ (Ἁγία Σοφία) преведено на гръцки „Света мъдрост“. Има около 30 църкви с това име, като най-известната е в Истанбул.
Църквата, наричана „Малката Света София“, е построена върху храм на Аполон, умалено копие е на „Света София“ в Истанбул и в момента е джамия, носеща името на Гази Сюлейман паша.
Цитаделата или акрополът – построена от Римляните около 72-76 пр.н.е. и възстановена при Юстиниан I. Намерените артефакти са изложени в музея в Къркларели.
Крепостните стени и наблюдателната кула във Визе
Изградена по време на Византийския период. Крепостта се състои от две части, двор и цитадела (главна кула). Западните и южните части от крепостните стени около стария град Виза са запазени непокътнати.
Амфитеатърът на Визе – наскоро открит, единственият и най-голям за района в Източна Тракия.
Археолозите продължат да изследват и разкриват руините на древния амфитеатър във Визе. Открита е статуя без глава, която се намира в музея в Одрин, заедно с други артефакти. Интерес за посетителите на града представляват калето и няколко църкви, реконструирани и превърнати в джамии.
Кайнарджа – или българската Яна. Градът с изворите, овчарчето със златните жълтици.
Изворите на река Теар, описани от Херодот. Наследство от траките, скално тракийско светилище издълбано в камъка, по късно превърнато в християнски храм.
Чували ли сте легендата, че „Под българско минава река“? Изворите на река Теар, топли и студени, са описани като най-вкусната, пивка вода в описанието от похода на Персийския цар Дарий срещу скитите. Според Херодот, Персийският цар Дарий почива тук с войската си, поставя паметни надписи, и след това продължава похода си. Изворите на река Теар заради надписите и заради описанието на Херодот, са много известни в историята.
В Кайнарджа при един от изворите се намира скално светилище, което в ранното средновековие в края на X – XI век е станало манастир. За едно от помещенията има хипотеза, че е било или магерница или куполна гробница от още по-стар период. По стените на манастира има открити графити изобразяващи християнски кръстове.
Под българско минава река!
Легендата разказва, че всички части на България са свързани по един или друг начин. От Дунав та чак до Странджа, всичкото това е било българско. За това и легендата разказва, че „Под Българско минава река“.
Легендата разказва за овчарчето, което пасяло овците си горе високо при Дунава, когато един ден една от овците се отделила от стадото и овчарчето ядосано на овчицата хвърлило гегата по него. Не щеш ли, гегата вместо по овцата паднала във водата и водата отнесла тояжката в посока далечна и незнайна. Един ден обаче, пасейки стадото си по нови земи далеч от дома си, овчарчето се озовало в един стар хан, където на стената имало окачена гека. Като видял той гегата веднага познал, че това е неговата! Но местните отрекли това. Казали, че тази гега е дошла от водата, от извора и понеже е на никой ще виси окачена там докато не дойде човекът да си я познае и вземе. Попитали овчарчето как ще докаже, че гегата е негова! Тогава когато тя стои от години там на стената и никой не я е потърсил! Тогава овчарчето отишло до стената, свалило гегата, отвъртял гегата от единия и край, и от нея потекли жълтици! И така той показал жълтиците в ръка си и попитал, сега вярвате ли, че това е моята гега!
И така от легендата, разказана за овчарчето от местния фолклор, можем да твърдим, че под Българско минава река!
Името Кайнарджа означава извор, така че на български „Изворово“, на гръцки го наричали Йани, българите Яна и после на турски извор става – Кайнарджа ..
Долменът при Лала Паша.
Лалапаша – Градът носи името на Лала Шахин паша (1330–около 1382), османски военачалник и първи бейлербей на Румелия.
Долменът е праисторическа структура, състояща се от няколко големи плоски камъка, разположени един до друг на земята и големи плоски камъни, поставени хоризонтално върху тях.
Тракийските долмени обикновено датират в периода от късната бронзова епоха през ранната желязна епоха, между 1400-900 г. пр. н. е.
В долмена при Лалапаша са открити човешки кости по време на разкопките през 1994г. Костите са открити в пространството в средата на долмена. Въпреки тази находка, всъщност факт е, че не всички долмени имат човешки останки.
Предполага се, че е била използвана като гробница.
Синанкой – античното и средновековно селище-крепост Проват (Проватон).
От там идва и името на български Провадия, което е едно от най-старите селища в Тракия част от Одринското царство на траките. 
В региона са открити тунели от неолитната епоха и следи от едни от най-ранните заселвания в региона на Източна Тракия. В античността районът е било част от Одриското царство на траките. Край селото са руините на крепостта Проват включена в пределите на българската държава след превземането ѝ от хан Крум в 813 г. Името на древния град крепост Проват в старите записи се превежда като ‘Lamb of God’ – агне Божие.
В местността на древното селище Синанкьой, където разкопките продължават, е открит 1500-годишен параклис, ранно византийска църква. Или това една от първите църкви в Тракия. Като част от продължаващите разкопки в района, който е град-крепост, са открити и тракийски гробници и укрепления.
Това място е било важен средновековен, византийски град след траките. Това е бил един от важните градове на периода. Знаем, че е най-големият град в региона след Одрин, който по това време се е наричал Адрианопол.
Киркларери – градът на виното и лозята.
Един красив, проспериращ град, с много търговски дух, вкусна храна и добри цени за пазаруване.
На гръцки градът се е наричал Кърклисе или град на четиридесетте църкви, а на български Лозенград. Някога почти половината от населението е било еврейско като днес има само едно единствено старо еврейско семейство собственици на бензиностанция. В стария квартал Яйла високо горе на хълма, една от къщите, бивш конак или седалище на гръцки управник е превърната в ресторант в европейски стил, наречено „Густо“. Има винарна, където се предлага дегустация на гъсти, плътни тракийски вина.
Папазин Еви е една от старите къщи превърната в изискан ресторант, където сервират от най-доброто телешко в региона.
Пинархисар
Познат като Бунархисар в българската история се намира една от най-интересните скално изсечени гробници.
Крепостта в Пинархисар е построена през 5 век от византийската империя. Според информации, известен рицар на Византийската империя носещ името „Demetriades The Cosmos“ започва изграждането на замъка. Той е построен като преден пост на Византийската империя.
В различни части на Pınarhisar, са открити останки от града, а под руините са открити и останки от южната кула на замъка.
Култови места при Пинархисар
Pınarhisar и околностите му са дом на находки, датиращи от древни времена.
Пинархисар е важно селище, което е играло важна роля в много етапи от историческия и културен процес на Тракия. Можем да разберем и усетим следите от човешкото съществуване в региона, датиращи от най-ранните етапи на човешкото развитие, ей така като мен!
Условия за провеждане на програма Звездната Странджа:
Програма Звездната Странджа се изпълнява с тръгване в петък след края на работния ден. Нощувките са две, в хотел със закуска, в стаи за двама. Единично настаняване се заплаща допълнително.
За записване по програма Звездната Странджа, моля да се свържете с нас на посочените в контакти телефони.
КРУШЕВО ТУР пътува комфортно и бързо, в малки групи и преминава границите като лека кола.
КРУШЕВО ТУР – Нека пътуваме заедно!
